Патронен празник Българско училище "Райна Княгиня" Дъблин и Туламор 2022-01-18
18 януари - днес отбелязваме рождения ден на нашия патрон - Райна Попгеоргиева, наричана още Княгиня. Една велика българка, оставила светла диря в нашата история и в сърцата на всички българи.
Днес честваме величието на една обикновена учителка, жена и майка.
Райна Попгеоргиева се изправя смело пред предизвикателството, поставено ѝ от Бенковски - да ушие и избродира знамето за Хвърковатата чета. Изпълнява задачата и така намира място сред редицата смели и вдъхновяващи личности, посветили живота си на Освобождението на България.
Нека помним нейната постъпка, нека превръщаме всяко предизвикателство във възможност. Нека помним, че всичко велико е започнало с малки стъпки, но с голямо желание, сърце и отдаденост. Днес се гордеем с Княгинята, записала името си до това на славни български герои. Нека техните дела ни вдъхновяват в стремежа ни заедно да правим този свят едно по-добро и по-красиво място.
Честит и светъл патронен празник на нашето училище 'Райна Княгиня'!
Поетесата Таня Мезева написа специално за нас "Ода за Райна Княгиня", за което сърдечно и исркено ѝ благодарим!
Ода за Райна Княгиня
Таня Мезева
Райна Княгѝня! Кой я не зна̀е?
Българка лѝчна със смело сърцѐ,
що фла̀гът бунто̀вен, без да се ма̀е,
извѐзала тайно със сръ̀чни ръцѐ.
Било̀ е отда̀вна. През турското робство.
В малък градѐц живяла една̀
красива девойка умна, скопо̀сна,
учителка гла̀вна на будни деца.
Дни преди бунт... Георги Бенко̀вски -
/много просла̀вен наш патрио̀т/
викнал мома̀та пред градски велмо̀жи
от Панагюрище, в зна̀тен имо̀т.
Казал ѝ той, че са дълг ѝ вменили,
за своя народ да сто̀ри добро̀,
с коприна и съ̀рма байряк да съшѝе -
български сѝмвол в борба̀ против зло.
Приѐла девойката с радост голяма,
дѐлото лично до сто̀ри със плам,
а за модел ѝ показали знаме
от Карлово, на комитѐта им там.
Мѝнали дни, в които усъ̀рдно
Райна бродирала с` златни ко̀нци
царския лъв , а над него безсмъ̀ртни
„Свобода̀ или смърт“ , с дух що летѝ.
Щом го ушѝла, видяла Бенко̀вски
и рѐкла му смело: „Войво̀до, решѝх!
Байряка да нося а̀зи самѝчка,
войник твой да бъда сла̀вен, велѝк.”
После препа̀сала са̀бя завѐтна,
бързо възсѐднала буен жребѐц
и през града̀ с Хвъркова̀тата чѐта
зна̀ме развяла в свобо̀дно небѐ.
А пък наро̀дът празнувал и сла̀вел
свойте юнаци с похва̀лни слова̀,
китки им хвърляли, пеели песни
старци, жени и невръ̀стни деца̀.
В килим от цветя и въ̀зглас възто̀ржен:
„ Ура̀! Да живее български княз!”,
в априлското утро яздела го̀рдо
Райна Княгиня до апо̀стола наш.
Райна Княгиня! Жена –мъченица
оставила диря в народна съдба,
със замето бойно от нея ушито
символ жадуван за... Свобода.